Постинг
02.01.2013 17:08 -
Революция Л
Автор: vassco
Категория: Забавление
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2013 10:40
Прочетен: 878 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.01.2013 10:40
Беше хубав ден в началото на лятото, някъде по обяд. Средностатистическия гражданин Сульо Сулев се разхождаше лежерно на площада пред Народното събрание, когато изведнъж го преряза корема. В миг той разбра, че има нужда, по-точно - голяма нужда и трябва някъде да я облекчи. За съжаление наоколо нямаше обществени тоалетни и гражданина Сулев направи нещо, което завинаги щеше да промени историята на страната. Събу си гащите и се изходи на плочките пред парламента. Първият, който забеляза това необичайно събитие, бе дежурния репортер на една от националните телевизии, който дремеше в барчето на народните избраници. Той моментално поиска връзка и предаде спешната новина. „Мъж избра нетрадиционна форма на протест срещу властта” – така озаглави той своя репортаж. След това накратко разказа какво се е случило, като дори направи опит да интервюира гражданина Сулев преди да бъде набутан в полицейската кола. „Защо направихте това?”, попита репортера, на което получи краткия, но мъдър отговор – „От зор”. „Колко мъка и колко реализъм има в тези думи, продължи репортажа си журналистът. – За този гражданин положението е толкова тежко, такъв зор е, че единственото, което му остава, е да сери (с извинение) на тежката действителност.”
Моментално, новината беше подета от другите средства за масова информация. Заглавия, като „С гол задник срещу кризата”, „Лайна срещу властта” и „Осраха парламента” изпълниха предните страници на хиляди вестници и сайтове, а също и новинарските емисии на знайни и незнайни кабелни телевизии. В късния следобед вече бяха сформирани няколко групи във Фейсбук в подкрепа на новата форма на протест, а десетки неправителствени организации излязоха с декларации за отменяне наказанието на гражданина Сулев за дребно хулиганство – глоба и обществено-поправителен труд.
На другия ден, в сутрешните предавания на телевизиите се развихри истинска престрелка между поддръжници и противници на Сулев. Опозиционни лидери обвиниха управляващите, че са „осрали” положението. „Това е провокация, скочиха депутати от управляващите. – Хората ходят по голяма нужда, защото имат какво да ядат. А за това съществен принос има нашето управление.”
Около обяд фейсбук групите в подкрепа на Сулев обявиха, че от следващия ден започват ежедневен серящ протест пред парламента. В уречения ден на мястото се събраха около 50 души, които смело изложиха задници на палещото лятно слънце. Събитието се отразяваше от стотина репортери, фотографи и оператори, които се надпреварваха да запечатат за поколенията будната гражданска съвест на протестиращите и техните неистови напъни за едно по-добро общество. За да създаде подходящи условия за протеста, общинските власти бяха осигурили няколко почистващи бригади, които периодично хигиенизираха мястото на протеста. Напрежението, обаче, ескалира около обяд, когато една от чистачките подвикна: „Е, то хубаво, протести, протести, ама сега кой ще ви рине лайната.” Това предизвика буря от недоволство сред протестиращите и се наложи намесата на охранителните органи. За да не ги обвинят в насилие, полицаите се опитваха да потушат напрежението, не с палки, а четки за почистване на тоалетни чинии. Веднага от кметството обявиха, че нетолерантната чистичка ще бъде незабавно уволнена. В същото време пристигна новината, че президентът е опростил наказанието на Сулев с мотивите, че гражданите имат право да протестират и сами да избират как да става това. Вестта временно потуши вълненията, но след кратко съвещание протестиращите обявиха, че вдигат постоянен палатков лагер парламента, докато не бъдат изпълнени техните искания – по-точно, управляващите да осигурят безплатно хляб, кебапчета, бира и тоалетна хартия за всеки жител на страната.
Утрото на другия ден започна с изненадващо посещение на премиера в лагера на протеста. Използвайки личното си обаяние той уговори хората да извършват протеста си в специално доставени от общината химически тоалетни. Протестиращите направиха отстъпки и се съгласиха да заменят клечащата си стачка със седяща. От една страна така беше по-удобно, а от друга – не искаха да създават мирисови неудобства на живеещите в района.
Още същия следобед десетки знайни и незнайни фондации и сдружения за човешки права осигуриха необходимата гражданска подкрепа за протестиращите – пържоли, кюфтета, печени прасенца и пр. Целта беше ясна – да се даде възможност протестът в тоалетните да не спира. Колкото повече ядене, толкова повече материал за протестиране. Новото развитие на ситуацията привлече като магнит хиляди хора от столицата, които изпълниха до краен предел площада и тоалетните. Средствата за масова информация веднага заговориха за „кафява революция” или „революция Л (от л…о)” и масово се впускаха да прогнозират колко дни още ще изтрае правителството. Всички емисии новини започваха с репортажи и преки предавания за „миризливата стачка” и „тоалетните на гнева”. Не спеше и младата творческа интелигенция. Студенти-художници направиха модерна репродукция на известната картина на Дьолакроа „Свободата води народа”. В тон със съвременните нрави Свободата не беше с голи гърди, а с гол задник, а демонстрантите не държаха пушки, а тоалетна хартия и ароматизатори за тоалетни.
В същото време помощите от кебапчета не спираха, което доведе до ново и ново увеличаване на протестиращите. Нещо повече, в много градове също изникнаха подобни палаткови лагери.
Най-накрая правителството подаде оставка. Докоснати от тази вълшебна новина, помощите за протестиращите се изпариха и площадите се опразниха. Вдигнаха и походните тоалетни, но миризмата им остана да се носи още няколко седмици, докато духът на новото време и маркучите на чистачите не я отмиха окончателно.
След 3-4 месеца се проведоха избори и на власт дойдоха нови партии. Медиите загърмяха с посланията на новите политически лидери – „Ще спасим страната”, „ Ще донесем благополучие”, „Ще сбъднем вашите надежди” и пр. Оптимистите казаха, че най-накрая сме избрали достойни политици. Песимистите смънкаха, че тези са същите л...а, като предишните. А реалистите продължиха да си търсят работа в чужбина. Политически анализатори отчетоха, че от кафявия протест спечелиха всички – бившата опозицията, производителите на тоалетна хартия, продавачите на кебапчета, хилядите яли и пили от помощите и прочие и прочие. Единственият, който загуби, беше Сульо Сулев. Месец след изборите той се опита да направи подобен протест пред работодателя си. Същият освен, че му беше намалил заплатата, но и не му я плащаше редовно. Ядосан Сулев си събу гащите, клекна пред директорския кабинет и изрази своя законен протест срещу въпиющата несправедливост. В резултат на това беше уволнен дисциплинарно и глобен с размера на неизплатените му заплати. Нито една медия не написа за този случай – беше време за градеж, а не за протести…
Няма коментари
